Името на патрона на камерния ансамбъл – преподобният Йоан Кукузел блести с особено сияние сред съзвездието от големи творци на българската средновековна култура. Многобройните му произведения, пръснати из манастири, църкви, библиотеки и книгохранилища са в оригинални и преписни сборници от различни векове. Роден в Дирахион /Драч/ 1280 г., в западните покрайнини на тогавашната българска държава, изучил до съвършенство църковното пеене в Константинопол, който и става свидетел на първата му житейска слава, като певец и композитор, той впоследствие отива в Атонския манастир – Великата лавра, където остава и твори до края на своя живот, като вдъхновен певец и вокален педагог, голям теоретик, реформатор на византийското невмено писмо и дълбок, прочувствен композитор.
Преп.Йоан Кукузел е създател на пападическото /пространно/ пеене, при което на един вокал се изпълняват сложни мелодически фигурации наситени с множество украшения. Творбите му са изпъстрени с мелизми и богата орнаментика, поради което по-късно теоретици и специалисти смятат неговия стил за един вид църковно „белканто”, а други го определят като „канто лирико” и в много негови произведения съзират наченки на модулации, каденци и полифония.
Сложната фактура на неговите музикални произведения изисквала и въвеждането на нови знаци, указващи вече и начина на изпълнение на творбите му. Обогатеният от Й.Кукузел невмопис и утвърден по-късно като „Кукузелева нотация” просъществувал до началото на ХІХ век, когато с реформата на Хрисант-Хормузий се въвежда съвременната невмена нотация.
За изключителните гласови възможности преп.Йоан Кукузел още приживе е наречен „Ангелогласният”, а като всепризнат авторитет в областта на византийската музика е получил прозвището „Велик магистър”, „Учител на учителите”.