ЗА ИЗТОЧНО-ПРАВОСЛАВНАТА МУЗИКА
С приемането на християнството от Византия в България се създават условия за проникване и разпространение на християнската култура в целия й богат спектър. Св.цар Борис І през 865 г. покръства българския народ и полага основите на Българската православна църква /БПЦ/. Богослужебното пеене се подчинява изцяло на византийската традиция. В храмовете звучи гръцки език и гръцки свещеници извършват богослужението. Стремежа за национална църква става общонародно дело. На историческата сцена се появяват св.братя Кирил и Методий, които създават славянската азбука и превеждат богослужебните книги на говоримия език. Техните многобройни ученици стават продължители и разпространители на епохалното им дело.
Разцвета на българската култура запада по време на чужди нашествия по българските земи. Византийското, а по-късно и османското владичество възпрепятстват за векове културното развитие на българския народ. Много архитектурни, литературни и музикални паметници са унищожени. След Освобождението от османско иго през 1878 г. започва разцвет на всички видове изкуства, на цялото общество. Наред с източното църковно пеене в България се появява нов вид музициране – многогласното хорово пеене, донесено и разпространено от руските войски. Това дава мощен тласък за по-нататъшното развитие не само на църковното пеене, но и на светската хорова музика. Богослужебното пеене в БПЦ се обогатява с прекрасни духовни творби от известните руски композитори Дм.Бортнянски, М.Березовски, Артемий Ведель, Ст.Дегтярев, Гр.Ломакин, П.Чайковски, П.Чесноков, А.Архангелски, Н.Р.Корсаков, А.Гречанинов, А.Кастальски, Н.Бахметев, С.Рахманинов и много други. Българските композитори също започват да пишат църковна музика по подобие на руските класици. По-известни от тях са: Атанас Бадев, Добри Христов, Петър Динев, Апостол Николаев, Христо Манолов, Макариополски епископ д-р Николай Кожухаров и др.
ИСТОРИЯ НА ХОРА
Създаден от група ентусиасти през есента на 1967 г. ансамбъл „Йоан Кукузел – Ангелогласният” е п ъ р в и я т изпълнител, изнесъл на концертния подиум в България и чужбина старинните православни български песнопения. В своята концертна и звукозаписна дейност ансамбълът отдава силите си и за издирване и възстановяване на древнобългарските музикални произведения, които в основната си част са не само първи записи, но и п ъ р в и изпълнения на старинните мелодии в съвремеността ни. Заслугите на ансамбъла за прослава името на своя патрон и на българското църковно песнопение са неоценими, както за българското, така и за европейското и световно изкуство. Представянето му на международните фестивали за старинна музика в Париж, Авиньон, Стари Сонч, Единбург, Бидгошч, Ченстохова, Рим, Хайновка, Прага, Краков, Санкт Петербург, Москва, Нови сад, Белград… са неоспоримо доказателство за международния авторитет и престиж.
Камерния ансамбъл „Йоан Кукузел-Ангелогласният” бе първият състав поканен да изнесе цикъл от църковно-православни концерти в православна Русия по случай 1000 години от приемане на християнството там. И не на последно място, съставът, включен в поредния Берлински фестивал, стана непосредствен свидетел и участник в забележителния за Германия и германския народ 3 октомври 1989 година.
Освен концертната и звукозаписна дейност камерния ансамбъл често е търсен за изпълнение на музикални илюстрации на научни конференции и симпозиуми, образователни и научни предавания по националните радио и телевизия. Негови изпълнения звучат във филми с историческа тематика. Хорът е познат в Швейцария като прецизен участник в концертните изпълнения на операта „Едип цар” от Игор Стравински и с участието си в оперните спектакли на операта „Парсифал” от Р. Вагнер на театъра в гр. Берн.
За изпълнителското си майсторство ансамбълът е удостоен с високата чест да изнесе концерти в двореца „Ховбург” за австрийския президент; в Рим – за италианския президент. А пред Негово Светейшество папа ЙОАН ПАВЕЛ ІІ певците пеят в неговия официален кабинет във Ватикана /1982/, по време на публичната му аудиенция на пл.Сан Пиетро пред многохилядни поклоници от цял свят/23 май 1985/, а през есента на същата година в представителната зала на Ватикана „Павел VІ” и в базиликата „Сан Пиетро”. Пеят пред него и 20 години по-късно при историческото първо посещение на римокатолически папа в православна България.
Радост да се наслаждават на концертите на камерния ансамбъл са имали зрителите в о-в Кипър, Гърция, Сърбия, Словакия, Чехия, Унгария, Полша, Холандия, Германия, Дания, Франция, Португалия, о-в Малта, Италия, Белгия, Великобритания. В повечето от тях съставът е гостувал многократно.
На 30 ноември 2006 г. камерния ансамбъл „Йоан Кукузел-Ангелогласният” бе поканен да изнесе концерт в църквата „Санта Мария Маджоре”, гр.Рим, във връзка с приемането на Р България за пълноправен член на Европейския съюз. Радио Ватикана осъществи запис на концерта и реализира юбилеен СD, документиращ това знаменателно за страната ни събитие.
Усвоил творчески запазена жива певческа традиция, вокалният ансамбъл „Йоан Кукузел-Ангелогласният” търси автентичност и чрез възпроизвеждане на средновековната чувствителност. Защото църковната музика е философия в звуци и всяка нейна творба е търсене на величието на света и смисъла на човешкото съществуване.
Във визитката на състава ще намерим продуктивна звукозаписна дейност – 5 грамофонни дългосвирещи плочи, 5 аудио касети и 7 СD, която дава неоспоримо основание на музикалните критици да заявят, че хорът е ВДЪХНОВЕН ПРОПАГАНДАТОР НА ЕСТЕТИКАТА И ЕТИКАТА НА ЦЪРКОВНАТА ПРАВОСЛАВНА МУЗИКА!!!
ДИРИГЕНТ
КРИСТИАН ПОПОВ...